Още една написана от автора история ще намерите ТУК

Разказ с неочаквано начало, още по-неочаквана среда и странен край

Приключенията на СвръхЧовека...

 

 700 000 г.пр.н.е

Югоизточна Европа

 

          Рам - средностатистически член на племето си ,вървеше по безкрайната ледена пустиня , ширнала се на километри пред него.(километърът все още не беше измислен като мярка за дължина , но това нямаше значение 700 хил.г.пр.Хр).И така нашият герой (защото Рам всъщност за сега е главният герой)вървеше през глетчера , който се намираше някъде из днешна Югоизточна Европа и псуваше на ум или по скоро измисляше първата псувня по адрес на шибания пещерен лъв , който изяде жертвеното агне на жреца,агнето и на края ,но не на последно място псуваше и самия жрец ,който го прати по следите на зъбатото. Като си помисли само, че сега можеше да е в уютната пещера и доволен от обилния обяд да легне под мечата кожа и да оправи Ък... (Не! Ък не е мъжко име! Така се казваше жена му; така де... жената която чукаше)

          Ако се съдеше по дълбочината на следите и по това че ръбовете им все още не се бяха срутили , то лъвът бе на не повече от десет пъти по десет мамутски дължини пред него или иначе казано зад онези скали ей там.Рам стисна още по силно дръжката на каменния си нож и приготви копието.Вдигна умолително поглед към слънцето ,което поради ледниковия период не вършеше кой занае каква работа , освен да подбужда разни опасни въпроси у хората , като например “А къде отива когато залезе?”или”Защо всяка сутрин изгрява?”А пък жреците не можеха да им отговорят.Е да... опитваха се ама нещо не се получаваше.Както и да е племето му почиташе слънцето защото няакакъв дърт жрец си бе изсмукал от пръстите лъжата , че то ще падне на Земята ако го пречукат поради поредния неуспешен лов.

      Рам се бе отдалечил твърде много от стана на ордата.Хълмовете с пещерите вече не се виждаха ,и на него започна да му става страшно.Изведнъж пред него нещо блесна.Съвременния човек би се изплашил , но практичния и необременен мозък на Рам правилно отсъди - кълбовидна мълния или друго естествено обяснимо божествено явление.За разлика от хората които щтяха да се появят след около 700 900 години и да търсят природна намеса в божественото , Рам спокойно продължи по следите на хищника.След малко той спря за да разбере защо лъвът който преследваше , блъскаше главата си във въздуха пред него и въпреки безуспешните опити да го счупи и да мине към пещерата на няколко крачки от там не се отказваше.

     Рам хвана копието и ръчна с него лъва.Животното със скимтене се просна в окървавения сняг.Кроманьонецът най-сетне насочи вниманието си към твърдия и по нищо не различаващ се от останалия въздух.Сега той забеляза ,че снежинките които падаха от небето стигаха до едно място и просто се изпаряваха от самосебеси. Това май оформяше купол от твърд въздух под който стоеше странно оформен камък.Нямаше как да е нещо друго.Трябваше да е камък.Е поне цветът му беше горе долу такъв.Нещото беше и кръгло и плоско едновременно.Най - приличаше на някоя от онези плоски дънни риби ,ама не точно.

          Ако Рам беше запознат с понятието “летяща чиния” вероятно изключително бързо щеше да схване ,че е гршният човек на грешното място в погрешното време.Но такава дума все още липсваше в нечленоразделният му речник.За това Рам безуспешно блъскаше по втвърдения въздух, хвърляше сняг ,камъни ,ножове и лъв срещу  Нещото ,но не стана нищо.Ядосан ,той се зае да обикаля около това ,което няколко хилядолетия по-късно щяха да нарекат “силиво поле” и се опитваше да разгледа по добре нещото което беше вътре.Изведнъж Рам забеляза че това не е камък-който-стои-полузаровен-в-земята ,а камък-който-стои-върху-нещо-дет’-не-се-вижда.За незапознатите с терминологията - антигравитационна възглавница.Забелязваше се и още нещо.Изглежда бе нарисувано с въглен върху камъка.Беше нещо като два кръстосани клона , счупени на по две места.Знакът беше странен и интересен.Рам се улови че е вдигнал едната си ръка пред себе си и крещи нещо което не разбира.Из ума му заплуваха разни неща за летящи неща , пускащи падащи неща ,вои ,огън и дим.Рам се почувства глупаво , защото не знаеше че е получил видение от след 701943 години.Рам бе първият несъзнателен пророк.

          Всеки нормален човек би си плюл на петите при вида на летяща чиния ,при това със свастика  ,нарисувана върху нея.Рам все още не беше нормален човек или по скоро не знаеше нищо за еволюцията ,за нормалните и първобитните хора ,но след кратък размисъл също си плю на петите…Зад него нещо пак присветна , а камъка се сцепи. Някои хора току що се сдобиха с първия си Бог, а следваше Световната история... Египет...Пирамиди...загадки...

***

 701943г. по-късно

20.04.1943г.сл.Хр.

остров ,някъде в Северно море…

 -Хер Гьоринг! - каза високият очилат господин в сива униформа - Елате насам ако обичате.

 Високият очилат господин беше Вернер Фон Браун - бащата на ракетостроителната програма на Третия Райх.Днес бе рожденния ден на Фюрера и ТОЙ трябваще да измисли подарък.Миналата година всичко мина добре.Прототипа на ФАУ-1 страшно се хареса на Главнокомандващия.Тази година щяха да го изпробват върху Лондон.Ама каква изненада ги очакваше горките британски копеленца.Ще има да се смеят на Германия че нямала летящи крепости.Ха! Че за какво са и?

          Така мислеше Фон Браун.За следващата година бе подготвил ФАУ-2.А за 46-та вероятно щеше да е готова и ФАУ-3.И тогава…О тогава.Всички в Манхатън щяха да викат ХАЙЛ ХИТЛЕР!!Дано само копелетата от Лос Аламос да не ги изпреварят.Че тогава…Бързо прогони тези мисли от главата си и се замисли КАКВО по дяволите да подари на…името Му дори не трябваше да се споменава.Беше опасно…

          Спомни си как преди 3 месеца пристигна щифрограмата. Японската ПВО свали със зенитната артилерия НЕЩО край Марианските острови. Пратиха го с кораб към Германия за изследване ,като помислиха ,че е нов съюзнически самолет.Ама май беше нещо друго.3 месеца го изследваха и стигнаха до обезкуражаващия извод ,че нещото не е самолет ,още по малко съюзнически.При изследванията научиха много ,но по-голямата част от електрониката в машината (която изглежда работше без пилот , въпреки ,че имаше малко обезпокоително на вид кресло зад стъклото и редицата от екрани и копчета) беше разбита.Наложи се да я подменят с лампова ,но и така вършеше работа.Изпробваха машината и резултатите бяха зашеметяващи.Бяха странни.Бяха плашещи.А фюрерът не знаеше…

          А как да му обяснят ,че шифровчиците 3 месеца си бяха играли да разчитат напълно непознатия език на “Ръководство За Експлоатация На Космическо Превозно Средство От Среден Туристически Клас Модел “2141-А-TURBO”+ Техническо Описание И Карта На Най-Използваните И Живописни Туристически Маршрути ”?А как да обясни ,че апаратът летеше със 20000 км/ч и то без да използват голямото червено копче с надпис: “ТУРБОПРОСТРАНСТВЕН ХИПЕР УСКОРИТЕЛ”?А трябваше!!

В този момент Фон Браун без да иска използва знанията си по английски език и си преведе названието на бутона.Звучеше доста по внушително,трябваше да си го признае…”TURBOSPACE HYPER ACCELERATOR.

          В последно време немските асове отказваха да летят със скорост по-голяма от 800 км/ч и се наложи да взимат от концлагерите пилоти за новите машини.Онзи ден докараха някакъв свален американски пилот и проф. Месершмит му показа новото си реактивно творение (като си го спомни ,Фон Браун се усмихна). Когато “гринго” заяви ,че това не може да лети ,му показаха високия комин на цеха за сапун до летишето.”Самолетът”,който дори според създателят си имаше твърде странни качества,постигна рекордни резултати.

          Но за “Фризбито”,както започнаха да наричат летящата чиния ,трябваше проверен човек.

          Така си мислеше Фон Браун докато вървеше по тесния коридор на бункера.По пътя срещна човекът който бяха избрали за пилот.Като го погледнеше неможеше да не се сети за типичните авиатори от миналата война. Онези с белите шалчета и тънките мустачки. За него не се знаеше много освен името му , при това кодово - Рамбо.Заедно с него стигна до машината.Бяха я окипазили.Имаше изрисувани свастики , а на мястото на единият разбит дисплей имаше портрет на Фюрера.

          Рамбо все още не знаеше че машината не е със земен произход и мислеше че е някакъв нов самолет.Както и да е учените добре я бяха изучили и сега възнамеряваха да действат на принципа “я да видим какво ще стане като натиснем това ”!А пръста с който щяха да натиснат беше Рамбо…

***

  Летецът изпитател издигна летателния апарат във въздуха. Чинийката летеше без обичайния шум.Само едно тихо жужене изпълваше околния въздух.Фюрерът щеше да одобри.Никак не му се нравеше трещенето на буталните двигатели и той щеше да е приятно изненадан от подобрението.Изведнъж Рамбо видя едно копче което като че се криеше зад останалите и което, като че ли до сега не бе виждал.

  “Ония копелдаци в белите манти все тябва да са разучили за какво е”-помисли си Рамбо и го натисна.Не стана нищо. Авиаторът от Луфтвафе-имперските ВВС беше добре школуван SS-овец и не изпускаше нервите си често , но сега изпсува и от яд натисна ръчката за управление на главния хронобустер.Беше тръгнал от Северно море и със средна скорост приближаваше Суецкия канал.При необмисленото натискане на “газта” ,Рамбо залепна за седалката.При достигане на скорост 8 км./сек. Някъде над Индия , копчето ,което уж не правеше нишо премигна лекичко.Въздухът в синьото небе се раздра и корабът изпадна в дупката която се оформи

  Германецът помисли това за непознато субстратосферно явление , но когато след поредната обиколка на планетата мина над Северна Европа ,то тя му се стори с малко променена брегова линия и доста по заснежена от колкото миналия път.Натискайки няколко аналогови превключвателя ,Рамбо включи силовото поле за да не бъде засечен и по някаква случайност ударен от британската П.В.О. Все пак бяха свалили обекта със противовъздушно оръдие.Така става като не се включва силовото поле.Реши да изпробва квантово - генериращото оръдие и стисна по силно малкия лост за управление на прицелната стрелба.Във външния вид на летящата чиния настъпиха малки промени - нещо продълговато се измъкна отвътре и върхът му засия във красив бледожълт цвят.Доста дебел лъч светлина ,навяващ асоциаций за доста големи поражения ,със свистене проряза въздуха и се заби отвътре в защитното поле.

  Дори и отвън се чу сочната ругатня на ариеца придружена с “поздрави” по адрес на майките на конструкторите.Настъпи тотален срив във системата и ако Рамбо можеше да прочете червените знаци които светнха на монитора, то вероятно щеше да направи нещо необмислено. Пишеше:”The energy system has prepared an illegal operation and must be shut down. Hardware error. Reboot the main control systems and wait 15 seconds for updating and reloading of energy cells.Please stand by.RELOADING…”Ариецът беше временно изкарал от строя енергийната система стреляйки със собственото си оръдие по собствения щит.Включи се аварийната система и чинията се закова във въздуха и бавно започна да се спуска към земята.Рамбо знаеше ,че за да се презаредят акумулаторите , трябваше да минат 48 часа ,а както изглежда беше из познатата територия на България. Най-интерестното беше ,че отвън на снега имаше лъв и нещо като примат който бягаше.Рамбо все си мислеше ,че тия на Балканите са изостанали ,ама тоя беше с копие.

          Припика му се.Реши да изключи полето и да се облекчи.Със слаб съсък люкът скокна в стената и пропусна студа вътре.Рамбо се отдалечи на 100-тина крачки и откри някаква пещера в която започна да разкопчава панталона си.След малко установи че има проблем.Изгрежда че някаква мечка също бе открила пещерата.

          Кратък писък възвести възнасянето на Рамбо в към небесния Райх и представянето му на Големия Фюрер

***

      Рам не можеше да зане че току-що бе изяден един от неродените му правнуци.Нито пък внукът узна че е първият човек извършил пътешесвие във времето.

          Както и да е Рам надви страха си и се върна след кратко подобие на размисъл.В продълвение на един ден изучава камъка отвътре. Най накрая заспа и в съня си натисна един бутон.Без той да усети нещо люкът се затръшна и камъкът се разклати…

          Когато се събуди Рам се огледа.Около него имаше други хора, но бяха облечени твърде странно.Вместо практичните кожи, по тях се мъдреха някакви бели неща. Постоянно повтаряха АЛЛАХ . Не беше името му и за това не им обърна повече внимание. Изхвърлиха го на пясъка отвън , който беше горещ . Имаше и Камила! Нещо като елен, ама съвсем друго! До сега Рам не знаеше що е то “топло”и има ли почва у нас. Но му хареса. И тръгна да изследва пустинята. Май беше доста по на юг от Пещерите.(Това ,че бе и около 700000г по късно нямаше кой зане какво значение.)Но въпреки всичко доста приличаше на родния му край.Като начало имаше лъвове ,което Рам разбра твърде късно…

***

          Когато “чинийката”изчезна от радарите и погледите на наземните наблюдатели в кулата за полетен контрол настъпи смут.А Фюрерът пристигаше тук.Фон Браун ругаеше главния диспечер, който пък псуваше радарния наблюдател.Всички видяха как мигащата зелена тчока изчезна от кръглия екран.А Фюрерът пристигаше тук.Първо си помислиха ,че е изгорял бордовият предавател който бяха поставили за да могат да засичат иначе невидимият за радарите обект ,но явно не беше това.Прекъсна и радио връзката.Наземните наблюдатели съобщиха само за блясък в небето.Като чуха за това помислиха ,че Рамбо е прекалил с газта и “паницата” е гръмнала.Но отломки не паднаха.Когато започна да се заражда идеята че Рамбо е извършил първият космически полет малко се успокоиха.А Фюрерът пристигаше тук.Успокоението не трая дълго.След 4 часа в кабинета на Фон Браун нахлуха няколко работници от летищната поддръжка (те всъщност не работеха , а надзираваха работещите концлагеристи) и се развикаха:

-Хер Браун! ТО се върна!

Фон Браун ,който тъкмо почиваше с чаша бира в ръка ,скочи , разливайки пенливата течност по килима ,и хукна към полосата. Там на бетона лъщеше чуждоземният кораб.Но защо ли Рамбо не беше включил антиграви полето?Чинията стоеше на бетона ,а не висеше над него както обикновено.

        Фон Браун предпазливо се приближи и погледна през стъклото вътре.Естествено не се виждаше нищо.Сложи ръка върху познатото място върху обшивката на апарата и като резултат от това част от нея се отмести със свистене и разкри усмихнатото ,но смутено лице на неариец ,който се подаваше изпод бял пешкир и както изглежда се изхождаше в един издънен монитор.Фон Браун известно време го гледа втрещен и след малко изрева:

          -В “Освиенциум”! Не! В “Аушвиц”! Не! В “???ХХХ???”!

Всички потръпнаха и бързо се отдръпнаха от неариеца.До сега те бяха чували за “???ХХХ???”само като легенда.Всравнение с него в “Аушвиц” беше като час по трудово-физическо обучение в детска градина!Така му се падаше на гадния неариец.Откараха го.

          Но на лице беше по-важният проблем къде е Рамбо и къде беше изчезнал корбът.Сащисаните работници му бяха казали че ИЛО просто беше изпаднал от въздуха и се пльоснал на току що бетонираната част от пистата.Но дори и това нямаше кой знае какво значение.Днес фюрерът пристигаше и трябваше да му покажат нещо ново.А може би и да го повозят.

***

          Фюрерът седеше в удобната седалка на првителствената лимузина и полу унесен от друсането наблюдаваше през прозореца на летящият през полето “Мерцедес” постиженията на арийската научнотехническа мисъл.Гледаше към прототипите на бъдещите германски Летящи крепости,които щяха да носят новото оръжие което откриваха в момента и за което се носеха интерестни слухове, че може да издуха Биг Бен до Статуята на Свободата и през розовата мъгла на съзнанието си надзърташе към бъдещето.Към планетата Германия!

         Докато черния автомобил със свистене завиваше по павирания път ,над него изфуча нещо което ,което Фюрерът определи като някакъв нов изтребител (Е извънземните в него не бяха точно на това мнение ,но това нямаше кой знае какво значение)

***

Половин час по-късно Фюрерът стоеше в една от сравнително тесните седалки на кръглото нещо ,което му беше представено като “ Космическо Превозно Средство От Среден Туристически Клас Модел “2141-А-TURBO” след лека-авария-по-време-на-изпитания”. То се издигна над земята под сигурната ръка на резервния пилот и с лек съсък  се изстреля в небето. Странно защо не го возеше шеф-пилота... Смутолевиха му че е болен, но това някак си не го удовлетвори...След половин минута полет наземните наблюдатели с ужас се насладиха на следните специални ефекти: паничката в небето странно заблестя.Иззад хоризонта с огромна скорост се появи втора.Между двата космически кораба просветна мощна искра след което те както изглежда се скачиха.В небето като много лош специален ефект се отвори дупка през която се виждаха звезди и май слънце.НЛО изчезнаха в нея.Логичното следствие от това изкривяване на времепространствения континиум се изрази само в издухването на облаците от Европейското небе и неочаквани снеговалежи в Етиопия и Арабския полуостров.* След време шифровчиците разчетоха надписа който бяха забелязали с бинокъл на втория кораб, но това не ги успокои. Хич даже. Пишеше : "Служба за аварийна космическа помощ и залавяне на галактически стопаджии (САКПЗГС) сектор 007-4"

***

    Какво всъщност се случи…

          На планетата Акирема от където бе долетяло НЛО-то от няколко времеви сектора звездно броене вътрешнополитическата обстановка беше доста напрегната.Отговорникът по междуколониалните въпроси и офицер дежурен на поста “президент” стоеше навел сивата си глава.Съветът гледаше.

          -И сега какво г-н Нътнилк?

          -Ми н’ам.Туристическият кораб изчезна в сектор 007-4. Спасителният екип май го е намерил.Казаха че ще доведат за изследване и от предполагаемата разумна форма на живот. Само дето Туристите ги нямало...

         -Това е катастрофа!!! Сега как ще обясняваме на посланика а? Пак ще се равалят отношенията с Яинопя... нали ги знаете кави са???

Така е! Съдбата си направи поредната шега... Космическият еквивалент на "Японски туристи снимат" беше свален над Япония...

          В този момент влязоха офицерите от сектор А6 втори клас, които бяха изпратени да намерят катастрофиралите туристи. Мъкнеха образец LZ10384LbMRwqfASDN6 ,което на Земята би било окачествено като Райхс Фюрер Адолф Хитлер…  Образецът щастливо се оглеждаше! Усмихна се!

***

ЕПИЛОГ

 Червеното знаме с черна свастика плющеше на свежия вятър на тераформираната планета.Фюрерът се завъртя в металното си тяло.

          -Тази ще я кръстим Бавария-6.

   Мощно “HEIL” полетя над сивите редици ,вдигнали високо ръцете си.Мечтата му се сбъдна.Сега Райха съставляваше 14 планетни системи.О , сектор 007-4 ! Само почакай ! Да знаят само ония копеленца в Пентагона каква изненеда им се готви в астероидния пояс…

          Фюрерът се усмихна.Само няколко години…И ще полетят звездолетите на Четвъртия Райх !  На Луфтвафе!

P.S. “Фюрерът изказа днес благодарности на съмишлениците си .”

 

* А между другото изчезването на фюрера през 1943 по обясними причини не е записано в историята. Двойниците вършеха по-добра работа от обясненията :))