Една басня написана от автора! Поуката е много важна!!!

Тръгнал Вълчо из гората,

Да си търси сам белята.

Видял от храстче се подава,

Лиса с физиономийка лукава.

Вълчо се облиза под мустак,

И погледна я с голям мерак!

Беше тя от малцинството,

Но Вълчо хвърли и окото.

Хитраната отвори си краката,

Да си сложи Вълчо там главата.

Вой от таз весела забава,

Огласи горската дъбрава.

В къщи после той се върна,

И вълчицата с любов прегърна.

Ето ги в легло лежат,

Та рода да продължат.

И вълчицата  като мъжа си,

За пари продаваше гъза си.

В разрез със добрите нрави,

За месец цялата гора оправи.

След време гръмна новината:

СПИН* имаше в гората...

Тежко болни бяха всички,

зверове и пойни птички.

Лиса знае от къде е,

Но да каже тя не смее.

От отношениятя сексуални волни,

До сега всички бяха предоволни.

 Физиономията на всеки беше жална,

Статистиката бе печална.

За времената стари скърбяха,

Не помогна - всички измряха.

Зелената гора скърбеше,

Над трупове слънцето печеше.

Тъй всеобщото увеселение,

Се превърна в погребение.

Приказката стана гадна,

Но поуката е важна!

Тук поуката каква е,

Вече, мисля, всеки знае,

Който ходи по лисици,

За да смуче чужди цици,

Който без кондом се вее,

Малко има да живее...

* СПИН – Слонска Пъпка, Идва Неочаквано...