В края е поместен и малък албум с картинки които дават малко по-ясна представа за някои от персонажите и сцените в разказа.  Мислех картинките да са вплетени в самия разказ, но тогава БТК щеше да се проявява лошо при зареждането :)) Благодарен съм на всички художници които така са се постарали :)) Приятно четене 

По следите на изчезналия Кай-сий

            В селото на Скротумите, което всъщност беше едно от предградията на милиaрднатата Столица  (Това вероятно беше единствената столица във вселената която се казваше Столица), цареше паника. За последната седмица бяха откраднати свещените амулети които пазеха населението от зло от всичките 4 съседни села. Всички бяха ужасени че и техния Кай-сий ще бъде похитен. Никой не знаеше на кого и за какво му бяха потрябвали, но и не искаха да знаят. Така или иначе в оклността селата бяха 5 и в останалите 4 вече избираха нов вожд, който да достави нов амулет. Сериозно обезпокоен от тази перспектива, вождът на петото (по стечение на обстоятелствата вече и наше) село, носеше амулета окло врата си и се бе заобиколил с най здравите мъже в селото за да го пазят. Беше решил че ако някой иска да му вземе амулета, ще  трябва първо да му отреже главата. По добре мъртъв отколкото без власт и без амулет. В това имаше известна доза смисъл поради ред твърде важни причини, а именно:

            Народа, към който принадлежеше и племето на Скротумите, имаше един колкото странен, толкова и практичен обичай. Той беше твърде варварски за новите демократични порядки които баха станали модерни напоследък, но тъй като в селото прилежно плащаха данъците си, почти не ги безпокояха от организациите за защита правата на човека. Всички бяха доволни и никой на нокого не правеше проблеми. Само от време на време идваха санитарни инспектори да видят дали всичко става в стерилна обстановка и с подобаваща хигиена. Обичаят беше следният: Който проявеше желание да стане вожд след смъртта на предния правеше един доста труден избор. Това беше така защото вожда на племето, още с избирането си биваше церемониално (и според всички държавни изисквания) кастриран (от професионален хирург), а атрибутите му се пазеха и почитаха като т.нар. амулет Кай-сий, който имаше магическа сила. За сметка на това племето имаше наистина способни водачи, защото трябва наистина много да обичаш властта и да изпитваш от нея по-го;ямо удовлетворение отколкото от секса, за да се решиш да станеш вожд. А за да изпиташ по-голямо удовлетворение трябва наистина да си способен да управляваш ДОБРЕ. Системата се беше дънила само веднъж, когато за вожд бяха избрали гей. Да дори и във фентъзи свят като този имаше гейове. Както и да е след този случай при ракриване на гей в племето, той беше своевременно пращан в изгнание.

            Поради горните причини, вождът, носещ титлата Безташак, имаше право да предпочете смъртта пред раздялата с амулета и властта. Като остане и без власт и без атрибути на мъжествеността си човек по-добре да умре...

            За това спешно се обади в първата агенция за услуги, чиито номер намери в електронното издание на местния ежедневник “Столични Новини” и нае магьосник, който да направи защитна магия на амулета и да подсили аурата му. Беше наредил на секретарката си да се обади и до някоя охранителна фирма и да извика джудже, което да монтира модерна алармена инсталация. Съчетанието на магия с модерна техника беше последния писък на модата, защото комбинацията наистина правеше чудеса... Макар на теория магия и наука+електроника да са несъвместими, реалността показваше обратното...

            Магьосника пристигна същия ден, като телепортиращата магия, която засмука 1 каца с мед и 2 кубика тор,  го изплю право в дома за забавления на жената на вожда. Излизайки доста смутено от там, той заяви, че щом пристигне джуджето ще започнат работа. Беше слаб, висок с тънки бакембарди и малка брадичка. Косата му беше черна прилежно сресана назад и прилизана с гел. Беше облечен в работен костюм. Син. Каската която обикновено му криеше лицето носеше в ръка. И ходеше странно. Май беше от позабраения орден на Г-‘ей.

            Като стана дума за жената на вожда, съдбата беше решила да си направи поредната шега. Беше твърде красива, и в една друга вселена за нея биха казали че има данни за фолк-певица... Иронията беше, че съпругът и по обективни причини не можеше да изпълнява съпужестките си задължения, което правеше и двамата нещастни. Той – защото я слушаше как понякога по цели нощи въздиша, а не можеше да направи нищо по въпроса. Не че имаше желание, но неможеше да спи. Тя пък беше нещастна, защото цяла зима нямаше краставици... Проблемът се реши коагто по общо съгласие първата дама отвори публичен дом. Така и двамата бяха добре, а идваха и допълнителни пари!

            След това пояснително отклонение да се върнем към делника на Скротумите. На сругия ден, точно по разписание, от метрополията пристигна корабът на джуджето. Беше голям и на него пишеше “АлармСтройИнженеринг”. По регистрационния бар-код който беше изписан отпред се разбираше че фирмата се намира в Столицата, 5-ти квадрант, сектор Гама-запад. Изглеждаше професионално. За ралика от магьосниците, които използваха по-бързото, но старомодно телепортиране, джуджетата използваха новите кораби с йонен двигател. От една страна защото не се погаждаха твърде добре с магьосници, а от друга защото ако цял живот си прекарал на 1.20 м от земята, да гледаш от високо беше голям кеф. Все пак наемаха и по един магьосник на борда, който да оправя повредите като по магия (както всъщност и беше) и да изчислява паралено с компютъра курса. Добре се котираха некромансери, които най-добре боравеха с неживи съзнания. Постигаха забележителни резултати в симбиозата с компютрите. На корабите имаше и по някой трол, тъй като те забележимо добре се справяха с хардуерните проблеми. Предполагаше се че за разлика от нормалните форми на живот изградени на основата на въглерода, троловете са изградени на основата на силиций, което до някъде обяснаваше съвместимостта им с компютрите. Джуджето беше преди всичко ниско. Носеше син дочен гащеризон с надпис като на кораба. Леко приличаше на Слави Трифонов ама с коса и брада. Джуджетата бяха особено вещи в пазенето на мъжки полови атрибути, понеже както е известно височината те компенсират с дължина. Така че опит имаха. Две мнения по въпроса нямаше.

            Магьосника и джуджето носеха всичко необходимо и за по-малко от 3 часа сглобиха първокачествена охранително-алармираща инсталация. Върху амулета вече имаше и лепенка на ИЗИ (Имперски Застрахователе Институт) До някъде успокоени, всички за пръв път от много време, заспаха спокойно.

            Със утрото дойде и ужасната новина. Амулетът го нямаше! Охранителните инсталаций не се бяха задействали. Нито ултрамодерите системи с разопзнаване на оператора по особеностите на ретината и по отпечатъка на ръката, нито изпитаните средства като МЗК (Магия за Залавяне на Крадци) версия 3.56beta – най-новата , бяха помогнали. И записите от инфрачервените камери и холографните проектори не показаха нищо! На единия кадър амулета беше там, а на другия – не! Вождът беше в шок! Никой не знаеше каво да прави. От ИЗИ светкавично (Така е когато се отнася до пари) изпратиха ловец-търсач, който да проучи следите и да предприеме  търсене. За  всеобщо учудване със следващия кораб пристигна млада кльощава елфка на около 200 години (по елфските стандарти на окло 19) която трябваше да представлява пратеният от застрахователната агенция Hunter-Seeker. Мадамата изглеждаше като манекенка и повече приличаше на някое от момичетата на Първата Дама. Беше висока със кестенява коса, боядисана очевидно, тъй като от долу вече се забелязваше типичния за елфите свтло-рус цвят. Лицето и беше нацапано с камуфлажни цветове. Когато обаче видяха големия бластер, който висеше до традиционния лък, хората добиха малко уважение. И беше облечена неприлично. В късо боди цвят каки и черни неопренови панталонки. Къси. Виждаше и се ПЪПА! А като се наведе... Въобще не беше като амазонките, каквито ги знаеха скротумите. В гората до селото имаше малко племе амазонки и както подобава на жени-войни повечето приличаха на мъже, имаха мустаци и се бръснеха с обли камъни. Носеше се мълва, че главната амазонка ходела веднъж в годината на дератизация...  Но елфката не можеше да тръгне сама. Задължени бяха да сторят същото и магьосникът и джуджето, тъй като те бяха косвените виновници за изчезването на амулета.Иначе трябваше да ги направят вождове. За представител от племето който да тръгне с експедицията беше излъчен сина на вожда . Май  никой не си спомняше кога е роден, въпреки че всяка година му празнуваха рожден ден че и по два пъти. Но това не беше важно. По важното бе, че той тръгва с издирвателната група, по собствено желание. Беше млад човек мургав, с голяма челюст. И за разлика от повечето екшън герий от неговия калибър нямаше дълга буйна коса която да развява докато бие. Това беше с практическа насоченост, защото не е хубаво докато се биеш да те хванат за косата и да ти смелят главата в паважа. Имаше добра физика, но минимално количество мозък. Вида на бюста на елфката за пореден път му подсказа ,че не е за вожд. Пък и имаше наистина хубав задник. А и му смигна. А и елфките били най добрите любовници на света. Хормонът го тресна право в пуберското теме като бащин шамар. Е не точно, защото бащата по технически причини страдаше от синдрома “мека китка” Групата вече имаше типичния брой членове: Елфката Емануела (Еми) – мацката, джуджето Ег - хакерчето, магьосникът  Сесилмор (Сесил) мъдрецът и синът Кейбълдик (Кеб). Приключението май можеше да започне...

            Решиха да тръгнат по море, заото космически кораби тук идваха през седмица (беше предградие на Столицата, ама от онези предградия дето са на 1000 километра от центъра на метрополията и до там се пътува със самолет, а между предградието и самия град има море) Крадецът нямаше как да е наоколо, така че единствения път оставаше островът който беше на 3 дни път с кораб и на който имаше магьоснически телепортационен пункт. Рано на следващия ден, с отлива кралската галера на Скротумите излезе от пристанището, опъна платната, а гребците спуснаха веслата за да се движат по – бързо. Тръгнаха към изгрева... Имаха 2 седмици веме да намерят изгубения амулет. После щеше да се събира съвета на старейшините, който да избере нов вожд от явилите се 2-3 кандидата.

***

            Времето беше прекрасно. По-добре неможеше и да бъде. Слънце, лек вятър точно по курса... с това темпо щяха да стигнат до острова за отрицателно време. Имаха само един проблем – скуката. Всеки си намираше занимание. Еми чистеше  с меко памучно парцалче оптическия визьор на огромната базука която извади от чувал в който наглед беше абсурдно да се е побирала. Металът блестеше на слънцето. До нея лежеше голямата и раница и, един разглобен с цел смазване на подвижните части бластер Кеб зяпаше загорелите и крака, подаващи се от късите неопренови панталонки и, и се опитваше да не слуша звуците издавани от капитана, който кротко мутираше на мостика.Май беше взел от новите мутагени, които рекламираха по WC-Teleshop от типа “Стани мутант за 2 седмици”. Противно на всякаква логика изглежда че действаха. Момичетата в дома на майка му постигаха ЧУДЕСА с тях! Капитана беше суров човек, висок, сух и с бяла коса, сресана назад. С една дума мястото му беше на някой космически кораб клас “Хиперион-модернизиран”... А според слухове които се носеха по палубата едно време наистина е бил астрогатор. А сега май от ръката му изникваше органична КУКА! Сесил изучаваше някаква нова магия, която му доставиха минути преди да тръгнат. Беше от новите, тези на по 2-3 CD-ROM-а... Беше възмутен. Едно време магиите бяха на по 5-6 дискети.. а сега... Можеше да свърши литиево-йонната батерия на лаптопа докато прехвърли магията по малкия проводник който свързваше компютъра с порта DBC (Direct Brain Connection) на тила му. Ставаше бавно. С нетърпение чакаше да вкарат в употреба новия стандарт  DBC 2, който трябваше да осигури два пъти по-бърз трансфер на информацията и то без досадния кабел. Сподели проблема с Еми, но тя не прояви особен интерес. После обаче се оплетоха в интересен разговор за гримове и кола-маски. Ег от своя страна псуваше дизайнерите на бластера на Еми. Беше повече голям отколкото ефективен, и май беше останал от големите войни на Джуджетата срещу Останалия свят. (Бяха загубили разбира се, но кой можеше да очаква че и с ТРИТЕ ядрени бомби които пуснаха над Столицата ше станат засечки... като с магия... То така и беше де... После политиците загубиха войната.) Та бластера се беше развалил и кой пак да го оправя – дребния... За това сега се беше заровил в ръководството за ползване на “Тежък бластер клас “Дисруптор” МкIII” И той зяпаше краката на Еми... Джуджетата не толерираха много междурасовата любов, но за секс никой нищо не казваше. А и тя май го харесваше... Гледаше много странно начина по който разглоби бластера за 7.08 секунди...

            След 2 дни безпроблемен път стигнаха до ретранслаторната магьосническа станция на Острова, към който бяха тръгнали. Докато чакаха да обработят документите им се пръснаха за да разберат нещо ново. Единственото което откриха беше, че някакъв тип облечен целия в черно с шлифер до земята, въпреки жегата навън, преди няколко часа е бил транслиран в посока Квадрант 0 на Столицата.

-         Това е ТОЙ! - Каза Еми.

-         От  къде знеш? – попита Кеб.

-         Женска интуиция!!!

-         Но това е самия център на столицата! – каза Сесил

-         Е и? – попита тя и ги изгледа смръщено – Няма да правим впечатление. Всички там изглеждат като нас. Е... Може би някой носят повече оръжия но ще се постарая да ви впиша в обстановката!

-         А ти?

-         АЗ? Аз там живея!

Никой не посмя да възрази. Упътиха се към кабината за транслация (така магьосниците наричаха телепортирането). Еми извади платитената си кредитна карта Империал-Експрес и я постави в специалния отвор. Източиха неободимия брой кредити и задействаха магията. Докато бялата светлина я обгръщаше тя успя да чуе как Сесил и Ег спорят кой стандарт е по добър – Магическите видения от кристални топки или новата Плазмена телевизия. И двете имаха своите предимства... Но сега нямаше време да мисли за това. В къщи имаше и двете... Магията прекъсна Размислите и. Усетиха лек бодеж по тялото и после се озоваха в кабината в Квадрант 0 на Столицата. Без повече специални ефекти! Любезната магьосница на гишето им пожела приятен ден. Излязоха на открито, но през задния вход за да избегнат евентуални срещи с журналисти от някоя медия. Не очакваха слънце. Въпреки че беше по обед, в града цареше полумрак поради огромният смог и извисяващите се на километър небостъргачи. Из въздуха се носеха джетове и ховърбуси по асвалта ниско долу пъплеха волски впрягове. Тук там прелиташе някой магьосник или вещица, носени от невидими сили. Решиха първо да се отбият у Еми за да вземе “това-онова”. Повикаха такси и се сляха с града...

***

Апартамента на Еми беше на 68 етаж ж някакъв небостъргач на ъгъла на 45-та  и 6-та улица. Беше голям и имаше предостатъчно място за всички. Докато Еми взимаше душ останалите убиваха времето кой както намери. Магьосникът гледаше някаква сапунка по холовизията. “Троловете също плачат” или нещо подобно. Напоследък подобен род съмнителни забавления бяха станали много модерни. По някое време му писна и започна да превърта каналите докато тъповатото синче на вожда не го накара да спре на местния музикален канал. Вървяха некви гномове, които намилаха нецензурни приказки и се опитваха, твърде безуспешно, да изглеждат готини. Само откъслечни думи ставаха ясни, но като цяло текстът се отнасяше до извършване на полов акт на задната седалка на джет от корпоративен клас с последващо заплащане. Беше тъпо, но беше и модерно. Не искаше да си представя какво е в гномските гета щом ТОВА беше представата им за текст със социална насоченост, изразяващ протест срещу системата... Имаше само една добра страна. Гномите спряха да крадат оптичните кабели за да ги продават на цеховете за рециклиране на метал. По едно време се беше появил някакъв държавник, който беше предприел доста груби мерки срещу Гномията и другите разни малцинства, но някакви идиоти го бяха спрели твърде рано, незнайно защо. Пък и идеята за сапун произведен ОТ гноми може би не беше толкова добра. Поне сесил не би се мил с такъв. Кой знае какво щеше да съдържа... В някои отдалечени краища на империята обаче общинските съветници все още пращаха хеликоптери да пръскат с пестициди, ако регистрираха повече от 7 гнома на квадратен километър.

Слава на Боговете. Рапът най сетне свърши. За сметка на това пуснаха млади и оскъдно облечени елфки, които някой беше излъгал че могат да пеят. Песента за пореден път беше тъпа. Поредният опит за вкарване на фолклорни мотиви се бе превърнал от фолклор във фолк.

По всеобщо съгласие изгасиха емитера на холовизора и решиха, че музиката във всичките и форми е претърпяла мутация и се е превърнала в нещо от което дори режисьорите на филми на ужасите биха побегнали.

Едиствено Кеб направи опит да протестира, но когато му тикнаха новия брой на “Нощен Труд”- каталог на публичните домове в Столицата, забрави за всякакъв вид холовизия и с интерес се загледа в тенденциите за сезона. Май майка му имаше да наваксва.

През това време Ег не бездействаше и се зарови в Имперската компютърна мрежа за да  потърси някаква информация относно изчезналите амулети. Това което намери не беше много, но за сега беше достатъчно. В още 6 селища бяха изчеснали амулети и по разкази на очевидци похитителят е бил един и същ – целия в черно с шлифер. Под шлифера май ходел облечен като нинджа. И бил страшно бърз. Във всичко! Някаква селянка дори твърдеше че успял и да я изнасили за по-малко от 30 секунди... Само не ставаше ясно защо му е било да я изнасилва. Не че имаше значение. Най-ценната новина обаче беше, че стилът на работата му изключително напомяше на известния в близкото минало в средите на Имперските специални части полковник К.С. Rayback (Кей Си Райбек). Той обаче, поне на хартия, се водеше със статус K.I.A. Killed In Action.  В главата на Ег обаче вече мигаше лампа! Вече не беше съвсем сигурен че К.С. е мъртъв.

Когато Еми излезе от банята сподели с всички откритието си. Станаха няколко неща. Елфката зяпна от почуда и изпусна хавлията си, Кеб се задави много сериозно, Ег започна да го блъска по гърба, а Сесил си хапна поничка.

Следва и обяснението. К.С. беше първият учител по военна тактика на Еми, която беше шокирана от новината. За това изпусна хавлията си. Вече беше и абсолютно сигурна, че е той. Не заради друго а заради разказа на селянката. Носеше му се славата на полковника, че е бърз... А и Еми имаше бърза връзка с него. Твърде бърза. От тогава остана леко разочарована от мъжете. А сега може би щеше да се налаожи да се срещне с него.  Когато Еми пусна хавлията на пода Кеб видя някои неща които щяха да го преследват доста дълго време. За това и се задави. Ег започна да го блъска не само за да облекчи давещият се, но и за да не забележат откровено похотливият му поглед. Магьосникът пък беше твърде далеч от подобни мисли и то спрямо Еми и реши да хапне.

След няколко дълги секунди на осъзнаване на обстановката, времето пак тръгна с нормална скорост, и всичко се изясни. Смяха се. Може би защото незнаеха какво друго да направят. Последва съвещание и решиха на другия ден да започнат да търсят К.С.. Всичко започваше да прилича на стандартен екшън от кабелна телевизия. Само дето никой не знаеше как ще свърши...

Трябваше да решат какво ще правят до другия ден. Еми се измъкна на някава среща, което беше посрещнато с голяма доза ревност от страна на Кеб. Единственото му успокоение бе, че не я видя да взима някакви предпазни средства. Кеб тръгна по магазините да си търси по-градски дрехи, както той се изрази. Взе за консултант Сесил. В неговия вкус беше сигурен. А джуджето се залости пред компютъра и докато изтегли няколкото терабайта на които се побираше новата и широко рекламирана игра “Земетръс 3 – Отборна Битка” влезе в чата. Така времето минаваше бързо. Въобще не усети времето, докато се върнат останалите. Кеб беше направил добри покупки, а и Сесил май имаше с какво да се похвали. Еми закъсняваше сериозно. Писна им да чакат и си легнаха. В просъница видяха, че елфката се връща с размазан грим и развалена прическа. Звукът от водата в банята окончателно ги приспа.

***

            Сутринта започна добре. С новината, че вечерта са на откриването на исторически и етнографски музей в Столицата. Щеше да присъства и някакъв вожд с Кай-Сий и имаше голяма вероятност той да бъде ограбен. Това беше голям шанс да заловят крадеца. След доста псувни и около 300 реда в командния ред на някаква незнайна операционна система, Ег най сетне проникна в компютъра на музея и прибави имената им сред списъка с поканените. Всички се заеха с подготовката си за вечерта. Сесил облече официалната си роба и започна ритуали за заздравяване на аурата и сексапила, направи и всеобщи магии за защитта от куршуми и други подобни. Кеб се грижеше за външния си вид като се опитваше да стои добре в смокинг. Еми облече червена рокля с много и все дъбоки цепки. Това освен че изглеждаше супер, бе и с конкретна цел. Как иначе ше извадиш рязана двуцевка от кобура на жартиера си, освен ако нямаш дълбока цепка на полата??? В такива моменти и се искаше да е 3 метра висока, за да може да има 1.5 метра крак, за който да привърже базуката си. Но за сега и пушката стигаше. Ег пък отиде да се изкъпе. От седене пред компютъра не му оставаше време. Но сега вече штеше да се наложи. Денят мина неусетно и дойде вечерта. Това им напомни че разполагат вече само с 5-6 дни. Когато стана 21.00 Средностолично време се качиха в такси и поеха към музея.

***

    Приемът беше на очакваното ниво - супер намазан. Дизеловият киборг на входа не направи проблем и ги пусна без усложнения. Имаше мастити бизнесмени облечени във фракове и придружавано от тлъстите си съпруги, накичени с килограми бижута. От време на време минаваше по някой келнер, понесъл поднос със шампанско. Тиха музика звучеше от невидими тонколони. Общо взето - ПОСТНО! Всички освен Еми започнаха да се чувстват като бензинаджии от средния запад, попаднали на церемонията по коронясването на Англииската Кралица... или нещо подобно. С една дума чувстваха се не на място. Но трябваше да се примирят. Видяха и целта си - вожд на средна възраст с амулет, висящ на врата. Решиха да не се отделят от него. Обаче нищо не се случваше. Наближи полунощ. Ако сега не станеше нещо... Часовникът удари дванайсет. Изведнъж лампите примигнаха и за няколко секунди настана тъмнина. Всички почувстваха раздвижване на въздух, чу се вик, настана суматоха и лампите светнаха. Изглежда само Еми успя да забележи батманоподобната сянка която изчезна сред колоните на фоайето. "Защо! ЗАЩО всичко трябва да е толкова ТИПИЧНО" си мислеше тя докато вече тичаше сред колонадата. Останалите не закъсняха много преди да я последват. Сега вече тя бе напълно сигурна! Това беше К.С. Такъв стил неможеше да се сбърка. И именно защото го познаваше, тя свърна по страничните стълби и заедно с магьосника, джуджето и Кеб изкочиха в двора. Там чакаха вече няколко човека от охраната. Опитаха се да ги спрат като заподозрени за кражбата. Нямаше време за обяснения. Преди някои да каже нещо,  Сесил дръпна Еми за ръката и застреля полицаите. Никой не беше очаквал това от него. Погледнаха го удивени, а той само сви рамене.

    - Бързаме нали? Щяха да ни забавят...-обясни той леко смутен.

    Продължиха да тичат. Както и се очакваше, до един служебен изход имаше паркиран микроховърбус. ЧЕРЕН! Този човек нямаше да се откаже от, както го наричаше, кинематографичния си стил. Успяха да се настанят удобно вътре цяла минута преди да чуят забързаните стъпки на човека, който със замах отвори задния люк на джета.

    - Здравейте г-н Райбек! - каза любезно Еми.

Човекът постоя като гръмнат няколко секунди, осъзнавайки обстановката и каза с доволен глас:

    - Много кинематографично! Добра сцена! Браво Еми! Трябвало е да станеш режисьор! Добра ученичка! - после тресна нещо в земята, издигна се облак бял дим и секунда преди елфката да се хвъли натам, той вече бе изчезнал.

    - Офффф! - каза тя. Дееба и тъпи филми с нинджи!

    - И... Този е бил командос? - попита неуверено Ег.

    - Най добрият. Само дето е малко странен...

    - Малко ли? - неуверено започна Кеб.

    - Колко е мъжествен... замърмори на свой ред Сесил

   - Немога да повярвам, че е замесен - започна Еми - та той беше най доброто ченге. Беше толкова силен и смел... А когато сутрин в 4.30 чувахме как стърже с ножа брадата си... Всички искахме да сме като него... Дори аз се опитах да си епилирам краката с мачете... Имам и белег...

Всички впериха поглед в бедрото и което се подаваше от цепката на червената и рокля. Наистина имаше белег. До сега не го бяхаа видели.

    - Е и аз съм се бръснал с брадвата... - сякаш за подкрепа каза Ег.

    - С епилатор е значително по-добре намеси се и Сесил.

Кеб, за когото нямаше проблеми с окосмяването, най-малко защото почти нямаше неокосмено място по тялото си, свърши единствената полезна работа за която се сети и претърси превозното средство. Без да иска обаче сложи ръцете си на волана. ДНК-базираният уред за разпознаване на собственика реагира мигновенно. Купето светкавично се заключи, задейства се автоматичната анти-магична система, която блокира магиите на Сесил и за капак изпълни тясното пространство със сънотворен газ...

    Някъде в близките храсти К.С. доволно потри ръце.

***

    Когато се събудиха видяха, че са вързани за столове в седата на голяма зала, която май беше някаква лаборатория. Пазеха ги два дракона. Бяха огромни и черни. Имаха и биомеханика по тях.

    - Ба! - Каза Кеб - такива не съм виждал! В наше село им подрязвахме крилата и оряхме нивата с тях...

    - Млъкни! - Еми също беше впечатлена от кибер-чудовищата, но не го показа толкова явно. Дааа. Науката беше напреднала.

    При повторния оглед на обстановката установиха, че това в което се намират е Централната Имперска Столична Лаборатория за Генетични, Физични, Химични и Магични Явления - ЦИСЛГФХМЯ. Имаше го написано на всички машини в залата. Имаше и голям екран на който, нямаше как да не забележат, с огромна скорост цифри се въртяха в обратен ред. По прости сметки до нула оставаше около час. Не знаеха какво щеше да стане после, но не бяха и сигурни че искат да знаят. Оставаше час! За един час с добър ховъркрафт можеш да излезеш от Столицата... Което пък казваше ,че столицата май нямаше да просъществува още дълго. Тревогата им се засилваше от зловещото бучене носещо се навсякаде, мигащите червени лампи и полуделите индикатори на близкия пулт. Над пулта имаше надпис който ни най-малко не разведряваше обстановката: "Опитен реактор ВВЕР 4400 Мк II - управление" Като че ли неможеха да направят нищо. Отчаянието започна бавно да ги обзема.

    - Незнам кой е отговорен за всичко това, но ще си плати!!! - скърцаше със зъби Еми.

Останалите мълчаха умислени. Ег си мислеше, че би било добре да е някъде далеч от тук и кротко да преинсталира "ИмперОС 10"; Сесил се тюхкаше, че ще отиде в Спартакус - рая на магьосниците от ордена му без да е добре обезкосмен; Кеб пък гледаше тъпо (както през повечето време) и се ядосваше че ще умре преди да е осъществил сексуалните си мераци спрямо Еми.

    - Еми, знаеш ли аз...-започна той

    - Да! Знам! Няма да те огрее! След историята с К.С. се разочаровах от мъжете... Ако разбираш какво искам да кажа...

    Кеб беше потресен! Това вече не го очакваше! Един път ще хареса жена, а тя... Сега вече знаеше! Прозрението дойде но твърде късно! Замисли се за бъдещето си,,,

За Сесил обаче бъдещето му бе ясно. Или щеше да постъпи в неговия орден, или щеше да стане вожд... Сега обаче си мислеше за друго:    

    - Само ЧУДО може да ни спаси! - промърмори той.

И както почти винаги става, точно в този момент вратата на лабораторията се взриви навътре, а някой каза:

    - А! Ето къде сте били!

***

    Минута по-късно и всички щяха да загинат. Докато тайнствената спасителка (представила се като Уондърелла, накратко Уонди) караше бясно ховъркрафта си последен модел към покрайнините на столицата, като на забавен кадър от небето се откъсна точка и постепенно превръщайки се в падащ боен спътник клас "Рапира 4" се заби в сградата на лабораторията ЦИСЛГФХМЯ. Отначало не стана нищо. После бяла светлина озари нощното небе и анихилацията помете половината град. Този ден щеше да се запомни в имперските хроники. Беше единадесетия ден на деветата луна в периода на двехиляди и първото завъртане на планетата около слънцето след края на магично-ядрените войни.

    - Искаме Обяснение! - казаха всички на Уонди.

    - Добре! Преди 3 години в Парламентарните среди беше създадено тайно общество, което да намери правилният път за управление на задъхващата се планета и колониите. Всички бяха завладени от идеята за създаването на съвършенния човек. Това е невъзможна задача, но хората бяха влиятелни и богати. Решиха този човек да бъде създаден по генетичен път, като бъдат смесени гените от всички известни раси - хора, джуджета, елфи и т.н. така че да вземе най-доброто от тях. За това и започнаха да изчезват вашите Кай-сий. Генетичният материал от хората щеше да е екстратиран от тях. Естествено не се получи. Тоест получи се но не напълно. Клонингът стана агресивен и излезе извън контрол. Тогава пратиха мен и любимият ви К.С. да го ливидират и да му попречат да се подобрява с помощщта на нови Кай-сий. За това и започнахме да ги крадем ние! За да не достигнат до него! - в този момент от дъното на кораба се надигна сянката на огромен мъж. Всички бяха притихнали от изумление от наученото.

    - Здравейте! - Каза К.С. - Да продължа аз! Днешната експлозия бе дело на хакерска групировка, която бе разбрала за намеренията на клонинга да завладее света (О да! Има такива намерения! Вие да не си помислихте друго!) И аз незнам защо му е ама... За съжаление обаче по време на експлозията загинаха само невинните граждани на столицата... Клонингът е разбрал за покушението от някъде и се беше изнесъл. А вие се оказахте посред всичко това защото бяхте в моя бус. Изглежда са мислели че съм вътре и когато включихте системата против крадци автоматично го телепортраха! Ама как са псували когато намериха вас...

    - И да не кажеш нищо! - избухна Еми.

    - Сама знаеш че не бих могъл! А сега ще ви оставим в селото. Ние продължаваме след Клонинга!

    -...! каза Еми. - Емитера на телепорта се задейства и четиримата - елфката, човека, джуджето и магьосника се осоваха в центъра на селото на Скротумите.

    - Мръсен копелдак! Върни се! - викаше тя след кораба, който високо в небето зави и се устреми на запад. - На запад отиваш а! идвам след теб, педераст такъв! - каза и хукна към края на селото където беше офисът на местното подразделение на "U&I"- джетове поднаем.

    Кеб поседя малко, почеса се и каза:

    - Знаете ли... Май искам да спася света! И да разбера какво всъщност стана... Отивам за кибер-костюма на татко! - Каза той и тръгна след Еми, Уонди и К.С.. Останалите не се двоумиха дълго...

    - Пък нищо, че е лесбийка... Може и да ми пусне...

За тези които искат да разберат как ще свърши всичко: ТУК ако не ви хареса... съжалявам, но в живота нещата се случват така! Хепи-ендът не е задълвителен...