СПАСИТЕЛИ

Човек, компютър, храна, вода, ток - една затвор ена биологична система, която няма нужда от почти нищо друго. Пардон - и една Вселена за сп асяване. Разходка из мрачния Тартар на геймъра - лицето-маниак на електронни игри. Вашият гид

    В началото бе 00000001, после дойде 00000010, а след това като от изневиделица 5-мегабайтовия код на DOOM. Инвазията е започнала и няма кой да ги спре, много са, силни са, въоръжени са... Ти си избраният и единственият, от който зависи всичко - от някаква си световна купа по кърлинг та до съдбата на нашата Вселена, чиито трилиарди звезди са застрашени неминуемо от поредната атака на техонската раса (братовчеди на Лохоните, които при последния месец от Луменското Броене получиха Уреда За Ускоряване, и сега техните Кораби са адски бързи, мамка им...) Та този човек, от който зависи всичко, е онзи, който всеки ден сме свикнали да гледаме в дома, гаража, вилата. Човекът най-често е седнал уравновесено пред компютъра, хванал клавиатурата с двете си ръце, стиснал до клинична смърт мишката, взрян в милиардите човешки съдби, които се развиват пред него на една ръка разстояние. Това е човекът, който всеки ден сме свикнали да чуваме, я него - обясняващ на сродни нему хора къде, по дяволите, да намерят ключа за асансьора, дето ходи на трето ниво, я компютъра му - който ясно иска и ние да разберем, че мисията е приключила, или пък че на този вид извънземни не можеш да им изпразниш два пълнителя с неутронен заряд в грозните мутри поради простата причина, че баба им отдавна отдавна сe е усетила и е имплантирала във всяко от внучетата си неутрон-дезактивиращо устройсво. Това е човекът, който не можем да наречем геймър (колко просто звучи!). Той е спасител, салвадор, сейвиър и прочие.


   Нека започнем с това, че тези, които правят игрите, знаят много добре с какви хора си имат работа. Клиентите им са много по-упорити от онези жени, които с много труд, усилия и най-вече с помощта на природата постигат с косите си това, за което всеки производител на каучукови изделия бленува. Тези добри хора (производителите на забавления) са и наясно, че техните клиенти няма да спят спокойно, докато не прочистят основно това, което не са успели в първата част на играта. В продълженията на игрите играещият най-често се сблъсква с неоткрити досега далечни роднини на върховния злодей, които са доста по-добри от него (вероятно взели поука от злата участ, сполетяла братовчед им). Но с всичките тези разговори за извънземни много хора вече се обиждат, защото в техните любими игри не фигурира никакъв подобен боклук на Вселената. Сега вече е нужно да представя (да ме простят запознатите) видовете игри и техните фенове:

   Стратегии: Това са игрите, печелещи рекорд по показателя "най-дълго време, прекарано с игра". Много популярни напоследък и абсолютно тъпи на пръв поглед, това са игрите-убийци на време. Чудите се защо вашият син/баща/съпруг/брат или приятел прекарва средно по десет часа на ден, вперен в някаква карта, чието единствено разнообразие е, че някакви нещица се мърдат от единия край до другия и съобщават от време на време че са били убити, обрани, или попаднали в амазонско селище (и поради това броят им се удвоява). В тези игри, честно казано, има твърде малко извънземни и не се спасява толкова Вселената, колкото честта на расата или държавата, потъпкана непростимо от съседите. Последният писък на производителите са така наречените "стратегии в реално време", които разпалват у всеки военния ген и карат геймъра да се чувства горд представител на своята раса, командвайки битката в реално време, т.е. тя се развива в момента. Феновете на този тип игри са най-много и бих казал, че те са най-тачените. Стратег може да бъде всеки, стига да желае и стига чувството му за чест и дълг към расата да смаже протеста на трезвата част у него, за която двайсет дни, прекарани в биене на лошите и кроене на планове, не са добра идея.

   Екшъни: "Those alien bastards are gonna pay for shootinХ up my ride."*, казва Duke Nukem. Извънземни копелета, лошо направихте, че изобщо стъпихте на тази планета. Тук са вашите смъртни врагове. Екшъните, било то 2D или 3D, не представляват нищо повече от мускулест пич, въоръжен до и над зъби, за който директно попадение от базука не представлява нищо повече, освен още една причина да ги мрази - верицата им галактическа! За хората, играещи този тип игри, мускулната треска на ръцете от дланите надолу е като дишането. Възрастовата граница тук стига 25 - 30 години, писъци и рев - колкото душа иска, кръв - като в спешно отделение, извънземни - хиляди, фенове - милиони.

   Симулатори: Тук е сферата на малко по-спокойните игри - съответно с по-малко сериозните фенове. Всеки може да се вози на всичко - от мотор до, разбира се, космически кораб. Това са спокойни игри, изнервящи много по-бързо от другите. Когато един човек е фен на симулаторите, той е фен на симулаторите. Тук честта на хората пред тази на компютрите се спасява от малко по-възрастни геймъри.

   Куестове: Малко популярни у нас, главно поради изискването за владеене на чужд език, различен от "crash", "kill", "destroy", "demolish", "burn", "blast", "terminate". Tова са игрите за хора с търпение и находчивост. Тук ти трябва да разрешиш загадка, да откриеш убиец или просто да спасиш света (къде ли съм го чувал това?). По-сериозни фенове, повече време.

   Role-playing: Виж "Екшъни" и прибави малко смисъл в играта.

   Спортни игри: Няма нужда да обяснявам. Който не може да играе например футбол, се прибира вкъщи и набързо става световен шампион. Звук, картина, коментатор - има си всичко. Защо да ходи човек да тренира нещо, като преди малко е станал първи в световната ранглиста.

   Игри с карти: Не е нужно да обяснявам омерзението към този тип игри. Това са игрите, в които не става нищо. Фон, тесте карти и курсора на мишката. Тези не се числят към игрите, те са към друга област - забавление на женската част от "спасителите". Онези, които ги правят, просто не знаят какви щети нанасят на компаниите, ползващи компютри със седнала пред тях жена. Игрите с карти заедно с тетриса имат за фенове повече от половината свят - женската половина.

   Други игри: Има едни други игри... На тях човек попада обикновено на края на "PC Gamer"-а с едни лелки, при които няма нищо за игране. Там е прекалено лесно, няма интрига, няма какво да се спасява, това не са игри. Феновете на тези "игри" не са фенове на никакви други игри.

   Човек, компютър, храна, вода, ток - това е една затворжна биологична система, която няма нужда от почти нищо друго. Въздух ли? Спокойно, възжух има, то това му е хубавото на въздуха, че е навсякъде. Системата се нарушава от време на време, но то това им е работата на системите - да се нарушават, само и само да се набави някой от липсващите пет елемента. След известно време обаче тя отново се завръща към своето мирно съществуване. Петият елемент (токът) в някои други страни вече не е елемент (вие не гледайте с какви филми ви заблуждават), но тук в България човек е зависим. С други думи, ако си мислите че на даден човек сте му нужен, особено след като си е взел новия QUAKE - дълбоко се лъжете. Човек, компютър и игра, крещяща да бъде овладяна до пълно съвършенство - а ако към това ако искате да прибавите нещо - то е все едно да предложите на племе бушмени наръчник за отглеждане на етруски земеровки.


   Представете си сега, че екипираме горната система с други системи, този път за комуникация. Представете си сега тази биологична система умножена по десет. А сега си представете, че когато човек умножи системата по десет, удоволствоето от играта се умножава по двадесет. Лошите сега не са простите извънземни, на които - ако им заровиш мина - отиват да проверят дали работи. Проблемът тук е, че срещу тебе седят хора (най-често по-добри от тебе) и интелектът им не може да се замени с простите компютърни модели. Добрите производители знаят, че за да се създаде игра, която да мисли като човек, е нужно време. Ето защо те са заложили на страстта на тези хора този път да не защитават честта на земята от лошите, а нещо много по-важно - тяхната собствена чест. От по-новите игри може би само куестовете нямат способност да поддържат multiplayer. Вече живеем в ерата на комуникациите и вашият син / баща и т.н. не е сам и си има приятели. Какво тук значи накакъв си телефон, когато той служи като врата към света на другите, които решават, че този път няма да им покажеш какво има в базуката ти. Скоро някъде из интернет четох, че някои компютърни игри ще участват в следващата олимпиада за инвалиди.


   Е, завърнал си се отнякъде (има ли значение откъде), вземаш поредния елемент, от който зависи живота ти на тази планета - храната, кока-кола има в хладилника, и докато компютърът зарежда, хапваш набързо. После се започва. Играта е тук, каквато е била и вчера, когато си се сейвнал за последно, светът те гледа виновно и с болка, че все пак си увеличил страданията му, като те е нямало толкова дълго време. Настроението му се пооправя някак си, когато му построиш нова база. Проблемът на Вселената е в това, че винаги се нуждае от спасяване. И си седи, чака да я лоуднеш и да я оправиш, няма кой, ще си седи и ще чака, ако ще и една седмица. Абе, мамка му, все някой трябва да свърши черната работа в една Вселена. А десет дена, сравнени с избавлението на една Вселена, са нищо работа.


   Слънцето изгрява, започва още един прекрасен ден. Тялото отдавна крещи за сън, а светът е почти спасен. Единият от елементите е пред срив, най-често човешкият. Системата е нарушена, нужни са й няколко часа сън, за да се събуди пак и с нови сили да продължи борбата със злото... Време е времето в изпадналата в беда галактика да поспре за малко. За малко.


   Човек: Преди всичко умен. Разсеян (по-скоро ще забрави рождения си ден, отколкото осемте секрета на първо ниво на Duke Nukem), любопитен, общителен, самостоятелен, решителен, непукист, разчита преди всичко на себе си. Външният му вид е приятен - почти чист с почти нови дрехи. По-скоро пълен, отколкото слаб. Рядко е с очила, доста добре владее езици. Стая: С аромат на отдавна овдовял и отчаян пор. Мрачна, с плакати, останали от години, и въздух, останал от седмица. Стол, компютър, софтуерни дискове запълват вакантните места около компютъра, уредба, сбираща прах, легло - неоправено, или готово за сън - не знам как го разбирате. Недоизядената храна и недоизхвърлените чорапи придават на мястото изглед на стая, където са се появили и се крият от биолозите и до ден днешен много неизвестни досега растителни и животински видове. Компютър: Мощен, запрашен, с гръб към светлината, в по-голям безпорядък от стаята в която се намира; клавиатура, протрита около "стрелките" и клеясала в другата част.


   Може би когато са били малки и не са разбирали отделни думички от чуждите езици, спасителите на нашето бъдеще са се обръщали към самия компютър за помощ, докато един прекрасен ден, спасил светът от поредната катастрофа, човекът се възгордял пред Божественото върховенство и казал: "Бахти, Господи, колко съм добър!". Оттам нататък помощ не е нужна.


   Уважение към производителите? Абсолютно. Спасителят уважава дори и грандоманията им. Повечето от парите му отиват за подкрепа и рационализации на продуктите, които тези хора предлагат.


   Не днес. Понякога това наистина се случва и тогава идва най-страшното. Тогава настъпва скуката. Прекъсването на играта е в момент, когато наистина системата се е нарушила и то серизно, било то поради липсата на някой от елементите, или пък защото са се появили нови фактори на влияние, най-често външни. Има два енд-а - хепи, и не чак толкова. Питате защо ли? Защо вашият син/баща и т.н. седи дневно по двуцифрено число часа пред компютъра, губейки си времето? Е, това е един прекрасен начин да си ПРЕКАРВАШ времето в сравнение с ежедневното наблюдение на националните медии, когато един от най-важните въпроси е: защо Ивето само държи картите, а Силвето обръща буквите и Къци изглежда до тях толкова нисък (Based on a true story). Или пък онези сериали, на които номера на серията е променлива величина и има дефиниционна област от нула до плюс безкрайност... Геймърът определено знае как да се забавлява и го прави по добре от вас, а ако решите да го настигнете в някои отношения, то на вас ви трябват години упорит труд и усилия. Другото са обикновени виртуални лайна.

   * "Тези извънземни копелета ще си платят, задето ми свалиха возилото." ** Авторът би искал да благодари на Христо Ботев за уникалната възможност да представи философията на бореца срещу неправдите в галактиката. Моля за извинение милионите му фенове. Писма-бомби ще се изпращат до подателя. Материалът не е авторски. За запазените права - Sorry :)))